Убеден съм, че с тази книга съм решил проблема за комичното веднъж завинаги и внимателният читател ще разбере това. Следователно, моето произведение е научно завоевание на човечеството и ползата от него е неизчерпаема, докато изобщо съществува смехът. И който има сетива за благотворното влияние на смеха, трябва да ми бъде лично благодарен. Що се отнася до цитираната от мен литература, с изключение на Аристотел, не открих в нея нищо полезно.
 

Понеже повечето хора не четат предговорите, не се страхувам, че ще ме помислите за малоумен. Наглите думи не са мои, а на Алфред Микелс, авторът на «Le monde du comique et du rire, par Alfred Michiels». Теофил Готие обаче години наред четял само уводите, предисловията, предговорите и указателя на съдържанието, защото според него предговорът посява зърното, в указателя на съдържанието човек намира плода, а това, което е между тях, интересува само автора на съчинението. Гениално прозрение! Навярно за такива маниаци като Готие се погрижил издателят на антилютеранския трактат «Friss Vogel oder Strib!» от някой си Й. Н. Вайзлингер, публикуван в Страсбург през 1726 г. Тази книга била с обем 618 страници, като предговорът свършвал на... 470-а страница! Такова чудо и при социализма не успяхме да сътворим. Моят предговор, слава Богу, свършва тук и вече можете да минете към указателя на съдържанието. Ако и в него нищо не ви заинтригува и не сте ми роднина, оставете тази книга. Тя не е за вас.