Заливът при Евксиноград е сравнително добро убежище за малки плавателни съдове, но поради голямата му близост с варненското пристанище навярно той винаги е бил в сянката му. Не можах да открия данни за търговско корабоплаване в този залив през античната епоха. През Средновековието по време на разцвета на независимото Карвунско княжество на нос Св. Димитър се намирала крепост, която заедно с крепостта на нос Галата пазела входа на Варненския залив от морски набези. Най-ранните сведения за корабоплавателни прояви са от 1786 г., когато австрийският офицер Венцел фон Броняр посещава Варна. Според него и пристанището при днешния Евксиноград приемало малки кораби по това време. [18]
Това име районът получава след Освобождението. „Княз Александър I (Батенберг) обичаше да живее във Варна - пише Иречек - и на мястото на някогашните манастирчета „Св. Константин" и „Св. Димитър", около един час на североизток от Варна, захвана да гради над морския бряг хубав летен дворец, наречен Сандрово (от Сандро, итал. Alessandro), който, мисля, се довърши в 1885 г." [ 4, с. 886]. Под линия той уточнява, че на 27 юли 1893 г. княз Фердинанд преименувал двореца на Евксиноград по желание на княгинята.
През 1903 г. т. нар. „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище", за което ще стане дума по-нататък, сключва договор с държавата за построяването и на евксиноградското пристанище. Според този договор трябвало да бъде изграден 60-метров вълнолом. През 1907 г. се сключва нов договор, който предвижда вълноломната стена да се удължи с още 60 метра. Работата по евксиноградското пристанище завършва през 1910 г. Скоро след това на западния край на вълноломната стена (43°13' с.ш. и 27°59' и.д.) е поставен автоматичен фар. Бялата кръгла каменна кула е висока 15,9 м, като постоянната светлина се издига на 18,5 м над морското равнище и е видима на 6 мили. До 15 май 1947 г. светлината на Евксиноградския фар е бяла и постоянна с видимост 4 мили. След тази дата се поставя червен глобус на електрическата крушка, за да се различава от светлините на вилите по брега около двореца. [29] Фарът на Евксиноград има значение само за малките плавателни съдове, които плават близо до брега. Нашият катер завива и се отправя към дъното на големия залив.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кратък исторически справочник, т. 1. Старият свят. С., Народна просвета, 1980, с. 14, 174, 203.
2. Петкова, Вяра. Кулата Херкулес. - В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981.
3. Лазаров, Михаил. Морето, отразено върху монетите на наши крайбрежни градове. Корабостроене и корабоплаване, бр. 4, 1970.
4. Иречек, Константин. Пътувания по България. С., Наука и изкуство, 1974.
5. Павлов, Владимир. Фаровете по българското черноморско крайбрежие. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1971.
6. Френски пътеписи за Балканите XV - XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975.
7. Шкорпил. Черно море. - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908.
8.Тончева, Горанка. Най-старият черноморски фар. Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1968.
9. Вълканов, Вълкан. Най-старият фар. Маяк, бр. 28 от 18 юли 1980.
10. Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век. С., Наука и изкуство, 1975.
11. Божков, Любен. Где се е намирало древното пристанище К.ария? Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, бр. 8, 1925.
12. Божков, Иван, Някои данни за фаровете по нашето черноморско крайбрежие през втората половина на XIX век. Корабостроене и корабоплаване, бр.. 7, 1974.
13. Средства за навигационно ограждане по българското черноморско крайбрежие. 3. изд. Военноморски флот - Хидрографна служба, 1975.
14. Черноморски пирати. - В: Шести годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. Варна, 1912.
15. Боев, Ради. Експедиция за подводни археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 година. Корабостроене и корабоплаване, бр. 1, 1966.
16. Пазете старините! - В: Вторий годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1907 г. Варна, 1908.
17. Тончева, Горанка. Следи от древния град Бизоне. Корабостроене и корабоплаване, бр. З, 1970.
18. Павлов, Владимир. Корабоплавателни прояви по българските земи от XV до края на XVIII век.Корабостроене и корабоплаване, бр. 6, 1965.
19. Архив на „Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". ОДА — Варна.
20. Търновски, Петър Ив. Водните пътища и пристанища. С., 1938.
21. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1908 - 1909 год. Представено на Варненския окръжен съвет при откриване редовната му септемврийска сесия през през 1909 година от Варненския окръжен управител. Варна, 1909.
22. Сапунджиев, Любомир. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. -В: Фар'81. Варна, Георги Бакалов, 1981.
23. Кузев, Александър. Галата. Корабостроене и корабоплаване, бр. 7, 1968.
24. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1909—1910 год. Варна, 1910.
25. Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1910—1911 год. Варна, 1911.
26. Гочев, Ярослав. Фарът на Галата. Маяк, бр. 45 от 8 декември 1977.
27. Кузев, Александър. Козяк и Емона. Корабостроене и корабоплаване, бр. 11, 1968.
28. XV редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара. Варна, 1907.
29. Статев, Е. Описание на фаровете по българското черноморско крайбрежие. Морска хидрографна служба - Варна, 1948.
30. Божков, Христо. Осветлението по Българското Черноморие като средство за навигационно ограждане. Годишник на Националния политехнически музей, 1971, т. 1. С., Техника, 1972.
31. Карта части западнаго берега Черного моря отъ Мыса Калiакры до Константинопольского пролива. Описи капитанъ-лейтенанта Е. Манганари, 1834 г. Гравировано въ С. Петербурге 1811 года. Исправлено 1868 года и 1872, 1873.
32. Шкорпил, Карел и Херман. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Сборник НУНК, кн. VIII, 1892.
33. Гълъбов, Иван. Експедиция “Маслен нос". Подводен спорт, бр. 7—8, 1960.
34. Лазаров, Михаил. Потъналата флотилия. Варна, Георги Бакалов, 1975.
35. Евлия Челеби. Пътепис. С., Изд. на ОФ, 1972, с. 41.
36. Петър Ников. Едно неизвестно описание на българския черноморски бряг от XVIII век. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. XXVIII, кн. 3. София, 1931.
37. Михайлова-Мръвкарова, М. Крепостта Калиакра през втората половина на XVIII век. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. С., Наука и изкуство, 1980.
38. Шкорпил, Карел. Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров. С., 1936, с. 6
39. The Black Sea Pilot by The Chevalier Taitbout de Marigny – consul general of The Netherlands at Odessa. London. Printed for the Hydrographic Office, Admiralty, 1855.
40. Съобщение до мореплавателите: Опис на фаровете по Българския черноморски бряг, в сила от 1 юли 1920 г. С., Главна дирекция на железниците и пристанищата. Служба по пристанищата и корабоплаването, 1920
41. Дьо Ел, Ксавие Омер. Северните брегове на Черно море. - В: България. Френска хроника (1841-1878). С., КК Труд, 1998, с.58
42. Ганчев, Борис. Видения. Варна, Сталкер, 2003, с. 96.
Kommentare