На времето от една емисия на Радио Москва само за чужбина (защото на руснаците не им се полага да знаят такива неща!) научих, че Менделеев дълго се мъчил да подреди химическите елементи, денем и нощем се потил горкичкият, докато най-сетне една вечер Таблицата на Менделеев просто не му се присънила готова. В личната библиотека на Хък обаче открих друг, много по-фрапиращ случай, описан от неговия покоен приятел Хорхе Луис Борхес. Та според Борхес в една прекрасна лятна нощ на 1797 г. на английския поет Самюъл Тейлър Колридж му се присънили не просто някакви си стотина-двеста латински букви и арабски числа, подредени в таблица, а цели петдесет и няколко, при това римувани!, неравносрични стиха с изящна мелодичност! По-точно в съня му стиховете били над триста и на сутринта той побързал да седне да ги запише, но някаква прелъстителна дама го секнала рано-рано... (Нали знаете как стават тия работи!)
След ненадейното и много вълнуващо посещение продължението просто изфирясало от главата на Колридж и той публикувал само познатия ни лирически фрагмент от знаменитата поема Кублай хан. Макар и в откъслечен вид, мнозина мастити критици и до ден днешен смятат съхранените стихове от съня на Колридж за най-съвършения образец на музиката на английския език.
По времето на Колридж и цели 155 години след това, този сън се броял за голяма мистерия. Който е чел Борхес, обаче знае, че през 1952 г. именно най-великият аржентинец, както обича да го титулува Хък, с лекота я разгада в своите Нови разследвания. Но истината е, че тази мистерия престанала да бъде мистерия още в 1836 г., ала тогава Хък не се усетил. Именно в 1836 г., докато се шляел из Париж, нехаейки за моята участ в далечната дива Чечня, където просто ме бе изоставил на произвола на съдбата*, Хък Хогбен публикувал първия на Запад превод на една от многото Всеобщи истории, от които направо бъка в персийската литература. Става дума за Кратко изложение на Истории от Рашидеддин, съчинено в XIV век. И знаете ли какво може да прочете човек на една от страниците: «На изток от Чжунду Кублай хан издигнал дворец по план, който видял насън и съхранил в паметта си.»
Ха сега де! В XIII в. внукът на Чингис хан сяда на престола на китайския император и първата му работа е да построи дворец, който е видял насън, а в XVIII в. един английски поет, който изобщо няма хабер, че това творение е вдъхновено от съновидение, защото не знае нито монголски, нито китайски, за персийските диалекти (на които Хък е вещ познавач!) пък да не говорим, сънува поема за същия този мистериозен дворец на изток от Чжунду.
Песимистите, разсъждава Борхес, ще рекат, че историята на двата съня е просто съвпадение, рисунък, породен от случайността. Скептиците ще отсекат, че поетът е знаел за съня на императора, но си е траел, за да оправдае фрагментарността на поемата пред редактора си. По-разсъдливите просто ще приемат, че след разрушаването на двореца душата на хана е проникнала в душата на поета, за да възстанови той двореца с думи, по-трайни и от мрамора, и от метала. Но така или иначе ми се налага да призная, че в сходството на сънищата има някакъв скрит смисъл, а защо не и замисъл?
Чий обаче?!
Докато странстват из азиатските степи, в 1691 г. Хък Хогбен и отец Жербийон от Христовото войнство установяват, че от двореца на Кублай хан са останали само развалини; от поемата на Колридж, както вече знаем, пък са останали едва петдесет стиха. Може би веригата от сънища не е стигнала своя край? Дали един още неразкрит на хората и драконите първообраз, един вечен обект не прониква постепенно от Нищото в нашия свят. Първата му изява е дворецът, втората – поемата и ключът към този странник от вечността навярно е в последния сън.
Едно е сигурно. Добре, че Хък е пропуснал да развенчае мистерията със съня на Колридж още в 1836 г., защото Борхес никога нямаше да предприеме своите Нови разследвания
* Драконът Трифон постоянно се стреми да поддържа легендата, че през 1806 г. съм го изоставил без да ми мигне окото в онази пещера в Чечня. Истината обаче е, че щом шоупрограмата в планината се провали, просто го изключих, за да чака по-добри времена за бизнеса. В края на ХХ в. обаче стана ясно, че по някакъв мистериозен начин той успял сам да задейства захранването си и, понеже по онова време то не беше преносимо, горкичкият получи комплекс за изоставено дете. Коментар на Хък Хогбен.
Comments